- Животновъдството замърсява водата по два начина — директно и индиректно.
- Директното замърсяване идва от тор, урина, отпадъчни води и отток от обори, дворове, места за хранене и складове за тор.
- Когато животните имат достъп до реки и потоци, рискът от замърсяване се увеличава
- Оборският тор може да бъде полезен ресурс, но само когато е добре управляван.
- Органичната материя от животински отпадъци може да изчерпва кислорода във водата, защото при разграждането ѝ микроорганизмите използват разтворения кислород.
- Индиректният ефект идва от фуражните култури.
- Животновъдството не е само “животни във ферма”, а цяла производствена система
- Растителните храни не са без въздействие
- Когато ядем растения директно, обикновено прескачаме неефективната междинна стъпка “животно”
- Повече директна консумация на растителни храни може да намали натиска върху земята, водата и екосистемите
- Решенията трябва да са системни, не само технически
- По-малко индустриално животновъдство може да означава по-чисти реки, езера и морета
В предишната статия се запознахме с мъртвите зони и какви са предпоставките за тяхното образуване и съществуване. В тази статия ще ви покажем как животновъдството спомага формирането на тези условия.
Как животновъдството допринася директно и индиректно
Животновъдството може да замърсява водата по два основни начина: директно и индиректно.
Директното замърсяване
То идва от самите животни и от отпадъците около тях.
Примери:
- животни, които имат свободен достъп до потоци и реки;
- урина и фекалии близо до водни тела;
- отток от обори, дворове и места за хранене;
- изтичане от лагуни или складове за тор;
- замърсена вода от почистване;
- силажен сок и други органични отпадъци.
FAO посочва, че директното изхвърляне на тор във води може да доведе до анаеробни условия, защото лесно разградимата органична материя започва да се разлага и използва разтворения кислород, като това може да убие водна флора и фауна. Същият източник отбелязва, че оттокът от места с концентрирани животни — като обори, места за хранене и дворове — може да достигне повърхностните води пряко или непряко.
Индиректното замърсяване
То идва от фуражните култури.
Животните не се хранят само с трева. В индустриалното животновъдство огромни площи се използват за производство на фуражи — царевица, соя, зърнени култури и други култури. Тези полета също се торят. Част от азота и фосфора от тези системи може да бъде отмита или да се просмуче към водите.
Така животновъдството не влияе само чрез отпадъците на самите животни. То влияе и чрез земеделието, което поддържа животновъдството.
Това е важен момент, защото често виждаме само крайната храна: месо, мляко, сирене, яйца. Но зад тях стои цяла производствена система: фураж, земя, торене, транспорт, животни, отпадъци, складиране на тор и преработка.
Защо растителните храни обикновено създават по-малък натиск
Растителното хранене не е „нулево въздействие“. Растенията също се отглеждат на земя. И при тях може да има напояване, торене, ерозия, пестициди и отток.
Но има една голяма разлика.
Когато ядем растения директно, обикновено прескачаме междинната стъпка „животно“. Не е нужно първо да отглеждаме големи количества фураж, после да храним животно, после да управляваме тора от това животно и чак след това да получим месо или мляко.
Затова в много случаи растителните храни създават по-малък натиск върху земята, водата и екосистемите. Големият анализ на Poore и Nemecek, публикуван в Science, сравнява различни храни и производствени системи и заключава, че дори животинските продукти с най-нисък отпечатък често имат по-високо въздействие от растителните им алтернативи.
В контекста на водното замърсяване това означава нещо практично:
- по-малко животни в индустриални системи;
- по-малко концентриран оборски тор;
- по-малка нужда от фуражни култури;
- по-малко излишни хранителни вещества;
- по-малък риск от азотен и фосфорен натиск върху водните системи.
Това не означава, че всяка растителна храна е автоматично перфектна. Начинът на производство има значение. Но като посока, преминаването към повече директна консумация на растителни храни намалява част от системния натиск, характерен за животновъдството.
Какво може да намали проблема?
Решението не е едно. Замърсяването на водата от земеделие и животновъдство е системен проблем, затова и решенията трябва да са на няколко нива.
На ниво ферма могат да помогнат:
- по-точно изчисляване на нуждите от азот и фосфор;
- използване на тор според нуждите на културите, а не като начин за изхвърляне на отпадък;
- избягване на торене преди силен дъжд;
- избягване на торене върху замръзнала, преовлажнена или силно наклонена почва;
- по-добро съхранение на тора;
- буферни ивици с растителност около реки и потоци;
- ограничаване на достъпа на животни до водни течения;
- покривни култури и по-добро управление на почвата.
EPA посочва редица подобни практики: прилагане на хранителни вещества в правилното количество, в правилното време и с правилния метод; използване на покривни култури; буферни ивици; консервационни обработки на почвата; управление на достъпа на животни до водни тела.
Но има и по-широко ниво.
Ако в дадена система има твърде много животни и твърде малко земя, която реално може да поеме хранителните вещества от тора, по-доброто управление помага, но не решава напълно проблема. Тогава въпросът става структурен:
Колко животни може да поддържа една земеделска система, без да превръща реките и почвите в място за изхвърляне на излишъци?
Една по-устойчива хранителна система би трябвало да включва и намаляване на индустриалната концентрация на животни, повече растителни източници на протеин, по-добро управление на фуражните култури и по-малко хранителни загуби.
Заключение: по-малко животновъдство може да означава по-чисти води
Когато говорим за животновъдство и вода, не трябва да гледаме само литрите, нужни за производството на месо или мляко.
Трябва да гледаме и качеството на водата.
Защото водата може да бъде използвана. Но може и да бъде замърсена.
Оборският тор може да бъде полезен ресурс, когато е част от балансирана земеделска система. Но в прекомерни количества, на грешното място или в неподходящ момент, той се превръща в източник на азот, фосфор, органична материя и патогени, които могат да достигнат реки, езера, подпочвени води и морета.
Оттам процесът е познат:
- повече хранителни вещества;
- повече водорасли;
- по-малко кислород;
- по-малко живот във водата.
Затова мъртвите зони не са просто далечен екологичен проблем. Те са симптом на хранителна система, в която твърде много ресурси влизат на едно място, а твърде много отпадъци излизат на друго.
По-чистите реки, езера и морета не зависят само от пречиствателни станции и забрани. Те зависят и от начина, по който произвеждаме храната си.
По-малко индустриално животновъдство, повече директна консумация на растителни храни, по-добро управление на земята и по-малко излишъци могат да намалят натиска върху водните екосистеми.
Не защото растителното земеделие е без въздействие.
А защото всяка система, която произвежда по-малко излишен тор, използва по-малко фураж и връща по-малко азот и фосфор във водата, дава по-голям шанс на реките, езерата и моретата да останат живи.
Източници
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0048969700003739
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S100201601560087X
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6395385/
https://arxiv.org/abs/2006.09122
https://oceantoday.noaa.gov/deadzonegulf/
https://oceanservice.noaa.gov/news/jun26/summer-dead-zone.html
https://www.epa.gov/nutrientpollution/sources-and-solutions-agriculture
https://www.epa.gov/nutrientpollution/effects-dead-zones-and-harmful-algal-blooms
https://www.epa.gov/npdes/animal-feeding-operations-afos
